САМОЗАПÀЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; самозапàля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. 1. За леснозапалими вещества и предмети – запалвам се от само себе си, без намеса отвън, при определени условия, без употребата на огън; самовъзпламенявам се. Готовият кокс попада направо във вагоните, които постъпват в кулата за охлаждане. – Защо е необходимо това? – Защото температурата на кокса е над 700º и има опасност [той] да се самозапали. В. Цокова, ВС, 42. Въглищата от пластовете на този басейн са стари лигнити. Те имат един-единствен недостатък, че складирани на големи купове за по-дълго време се самозапалват, главно вследствие разположението на находящия се в тях пирит. Б. Радославов, МД, 48. На въздуха [белият фосфор] лесно се окислява и се самозапалва, затова се държи във вода. К, 1962, кн. 4, 25. Складирани на закрито или на открито, брикетите могат да стоят години, без да се разпаднат, без да се самозапалят. ТПТ, 1935, бр. 25, 1. Поради високата дневна температура барутът се самозапалва.
2. За човек – запалвам сам себе си обикн. с огън и под. Един млад фанатик се самозапали в Мадрас в знак на протест срещу въвеждането на хинди. Т. Кюранов, АП, 41. Няколко мъже в знак на протест срещу политическата система се самозапалиха, като двама от тях загубиха и живота си. ЦВ, 2015, бр. 2, 4.